Ех, че хубаво!

Имам си блогче, а пък Юлия го харесва, и аз съм така радостна! 🙂
Имам и официален документ за любимо блогче, във вид на картинка:

Следва програма в пет стъпки:

1. Да благодаря на блогъра, който ми е дал наградата:
Благодаря, Юлия мила! Аз и преди четях твоя блог, но след като се запознахме лично, вече ми е още по-по-интересно. Пожелавам ти да си здрава, както и всички около теб, хора, животни и растения. Ти си един чудесен красив човек!

2. Да сложа линк към блога, от който ми е дошла наградката.
Четете и се дивете:  Just Julia

3. Да сложа тук картинката за наградата, пак, пак.

4. Да кажа кои са ми любимите пет блога.

Ох.  Малко ми е притеснително това, понеже чета блоговете на хората с едно такова неудобство, все едно им зяпам през прозорците като някаква малка кибритопродавачка, и ги гледам как се тъпчат с великолепно приготвени вкусни неща, или пък си споделят  какво са чели, или правят разни красотички, и дори не подозират за мен… както и да е. Стига лиготии.

Първо на първо, In An’s Room, понеже ако не беше Ан, щях да си направя блог, само че в някой друг живот. А пък Ан, о, Ан! Тя постоянно учи разни нови неща, пътува, разказва за разни работи, дето няма от къде другаде да ги научиш, освен това се нарича по много интересен начин, само че не мога да намеря къде точно беше описана одисеята с имената й. По блога на Ан донякъде се разбира каква е чудна, но само донякъде, а пък съвсем – просто няма как да се разбере.

Втори блог – Вила Вилекула. Това е блогът на Све, и аз я познавам. Лично. Яла съм й мъфините, ако разбирате какво искам да кажа. Бяха с ябълки; обещава да направи с круши за другия концерт в Чайната. Това е Све от песента за алена-галена-портокалена (нямам идея за какво друго се разказва в тази песен) (освен за Све де) (от къде старите българи са се снабдявали с портокали, за да ги възпеят?)  Све е чудно дете, там в блога пише.

Трети блог – yovko in a nutshell. Аз съм респектирана и смутена и дано не досаждам с това. Има за гледане, за четене, за вълнуване и преживяване. Хубаво място.

Четвърти блог – ToDo. Ето това е от блоговете за правене на красоти и красотички от тел и други материали. Първото, което видях там, бяха едни зелени кецове с мацнати с боя лайкучки по тях. Имаше и обици с лайка. Лайк, лайк, лайк.

И още един блог, за да станат пет. Мисля, че е един от най-тихите и най-нежни блогове. Тук има стихове, поезия, сладка и ароматна като сладкото от череши, което прави сестра ми. Някъде над покривите на града. Толкова нюанси на любовта и на тъгата, хубаво чувство за ритъм, сдържаност и всеотдайност на едно място. Не влизам в този блог постоянно, но когато вляза, оставам там толкова дълго, колкото ми е необходимо.

Още един пети блог – Дневниците на Бени. През седмица-две си прочитам натрупаните неща, които съм пропуснала. И в гугъл+ влизам единствено заради Бени. Слушам музиката, която тя споделя, и чета мислите й. Понеже са хубави.

5. Да обиколя тези пет блога и да им кажа – така и така, вие сте ми любими. Тръгвам на обиколка, който иска – да дойде с мен 🙂

ПП Който е казал, че трябва да се изберат само пет блога, е човек без сърце. Тъй да знае.