Кълбо от нерви

Кълбо от нерви бих била, ако не редувах дейностите.

Човечета

Напоследък публикувам тук много рядко и текстове, и снимки.
Ето няколко играчки… Какви ти тук няколко, това са много играчки, ушити за един месец, от 4 март насам, и май не съм снимала всички! Така съм се завихрила в четене, писане, шиене, пътуване, рецитиране и репетиране, че сама не знам какво правя.
Ето ги.

Зеленооки човечета

Човечета на зимна светлина

В бонбонени цветове

Дребосъци

Шарени хашлаци

Особено малкият, чувам го как си мисли: Няма вие да ми казвате на мене! И като разберете какво направих ей сега, пак няма вие да ми казвате на мене!

Дъгички

Бебешки кукли

Бебешките кукли се различават от другите, небебешките, по това, че по тях няма нищо залепено, всичко е зашито и по тази причина очите гледат волно и свободолюбиво в която посока си щат, без да се съобразяват едно с друго. Но това не е чак пък толкова лошо.
Другия път ще ги нарисувам с маркер и готово.

Обичам хора и книги

И облекла за книжки, и човечета.
И доста си подхождат!
Облеклото с пандите ми е подарък, а човечетата ги уших снощи, докато гледах един страшен филм.

Бандата за коледен джангър

Намерих едни звънчета и гледай какво последва.
Не съм забравила как се правят! 🙂

Коледен комплект от Кауфланд

Ама точно като копърка са, с тия кръгли очета.

Две добри човечета

Звездички и звънчета

Както си седях снощи, си викам – аз защо не направя някое и друго човеченце, за какво съм ги купила тези шарени звънчета, кога ще ги използвам, ако не сега.
Ама как се овъртолиха в тия кабели…

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Изкуствоведи с ръце в джобовете

 

се запознават отблизо с творчеството на Миленка.
Даже ме накараха да сваля картината от над огледалото, за съвсем отблизо.