Всеки ден наблюдавам как хората се опитват да излязат извън кожата на езика, да изкарат езика извън кожата му, за да го покажат нов, разкървавен и жив.
На мене това ми е чуждо.
Представям си думите като яйчица, в които има живи пиленца, и от уважение ги изчаквам сами да се излюпят.
Не ща да ги троша.
снимчицата е от тук
Like this:
2 bloggers like this post.
28/01/2012 в 3:55 pm |
много хубаво казано и написано, поздрави, пожелавам ти много успехи
28/01/2012 в 5:50 pm |
Благодаря!