Моят татко се грижи за мен

Моят татко се грижи за мен.
Със пуловери тежко навлечен,
той излиза навън всеки ден.
Пазарува. Не иска да пречи.

Моят татко пренася дърва,
във студеното, както куцука.
И прилича на чудо това –
вчера свършиха – днес пак са тука.

Той не е глух! Но често не чува,
а се сърди, когато крещя.
Моят татко цветя не купува,
но през лятото гледа цветя.

Той се грижи за тях, и полива
всяко стръкче отделно, и иска
да ги снимам. А после отива
да ги види отново, отблизко.

Моят татко по селски говори
и за ясни неща разсъждава.
Той за нищо не иска да спори,
той се смее и се съгласява.

Моят татко си прави майтапи,
моят татко обича джумбуши.
Притеснява се, ако изцапа.
Майка казва, а татко я слуша.

Мога много за татко да меля,
но в момента да спра се налага –
той е тук, портокал е обелил,
и държи да го взема веднага.

Първото ни събитие за тази година!!! :)

В София,
на 4 февруари от 20 часа
в Чайната на “Бенковски” 11

романтичен джаз-концерт
„Желая ти любов”

Макар че зимата е „Тъжно време” и Марина пее „Не отивай там”, елате да чуете нашата „Рецепта за любов”.
Любовта обича да се глези, понякога гласът й казва „Не си за мен”, а погледът й: „Опитай пак!”.
Понякога си пее с „Фалшиво тананикане”, но сърцето й вярва, че мелодията ще продължи.
Любовта понякога закъснява, но ако сте на точното място, можете да бъдете сигурни, тя ще дойде след петнайсет минути, или най-късно – с „Водите на март”.
Любовта променя целия свят, тя издига „Луната” и тя пали звездите. Тя променя съдбите на хората, а се побира цялата в една „Фотография”.
Любовта се отчайва и понякога пита „Кога? Кога? Кога?”
Понякога е щастлива, друг път – тъжна и нещастна, но каквото и да пее любовта, „Това е песен за нас”.
Заповядайте на 4 февруари в „Чайната”, за да споделим любовта си към красивата музика и романтичните стихове, изпети на български.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Любовната джаз-класика на български език!

Вход – 8 лева.
Резервации: на телефон   +359(0)887051080

Ин и ян

in colours

Тревата ли?

Снощи в Стара Загора бяха Виолета Христова и Камелия Кондова.
Срещата с тях беше в 17,30, още по светло.
Мисълта ми се отклонява към снега, таксито и движението по улиците в условия на пухкавост и коли, паркирали и от двете страни, но не за това искам да говоря.
Закъснях, но изтървах мъничко от началото само.
Камелия, Виолета, Камелия.
Я, и двете имат имена на цветя. От около двайсет години помня наизуст едно стихотворение на Камелия, в което има такъв стих: „По думите познавам, премълчаните, че с името ми цвете си наричал.“
Те стояха до една малка маса.
Имало едно време една малка, малка маса, на масата имало една малка, малка лампа, а край лампата имало две големи, големи поетеси.

За стихотворенията 3

Всеки ден наблюдавам как хората се опитват да излязат извън кожата на езика, да изкарат езика извън кожата му, за да го покажат нов, разкървавен и жив.

На мене това ми е чуждо.

Представям си думите като яйчица, в които има живи пиленца, и от уважение ги изчаквам сами да се излюпят.

Не ща да ги троша.

снимчицата е от тук 

Небето е насипно!

Небето е насипно!
Лежат по тротоара
снежинки ситни-ситни
на облачни камари.

Снежинките подреждат
студено като мляко,
заоблено и свежо
небе, небе навсякъде!

Усмихвам се и мръзна,
вървя и дишам вятър.
И като се подхлъзна,
политам към земята.

Зелено коте

Спи земята

Сняг по-тънък от дантела
шушне в клоните на бора.
Перушинките му бели
меко ръсят се отгоре.

Спи земята, нежна, гладка,
без парфюми, без трева.
И завивката е кратка,
и докосва я едва.

Мъгла

Градът е стиснал зъби, и смълчан
се взира в локвите по тротоара.
Мирише на препечен патладжан,
на мокър въглен, на вода, на гара.

Сивее всичко. Лепкава мъгла
безцелно и унило се разхожда.
И да пробие слънчева игла,
в ревера си мъглата я забожда.

Безвкусен въздухът, студен и гъст,
и безпричинна – хладната тревога.
Ох, слава богу, че денят е къс!
Но, за беда, такива има много.

Пиленца

 

Това са пиленца-брошки, а окръгленият им поглед се дължи на факта, че са накацали върху току-що опечена баница и не могат да се нарадват на късмета си.

Мама

Аз три месеца да дремна

Аз три месеца да дремна,
а пък после ще му мисля.
Я си представи: зелено,
облаци – изпрани, чисти,

и листа разлиства паркът,
и черешата – узряла….
Ей такава сутрин чакам.
До тогава бих поспала.

Синхронно плуване

Януари е подъл.

Януари е подъл. Той изхвърли елхата.
Той изяде дори на врабчето трохата.

И макар че празнува – просто празник до празник –
януари целува със целувки заразни.

Вае снежни пейзажи, а ме блъсва в леглото –
не любов да покаже, а съм болна защото.

И снежинките гледам как бинтоват квартала,
и съм жална и бледа, и съм лоша и бяла.

Други ходят на гости, аз сънувам кошмари.
Сечивата си остри върху мен януари.

Вее в празния джоб, проветрен до стотинка.
Стене белият дроб, изтерзан от настинка.

Охка черният – зъл махмурлук пак го стяга.
Всяка птица с акъл се спаси и избяга.

А пък аз – на студено. И съм права, когато
десет зими разменям за един месец лято!

Надежда

 

Осъденият на самота
тайно се надява
да бъде помилван.